ФРАНЦИЯ

Франция се намира в Западна Европа, но към нея принадлежат и няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти. Граничи с Испания, Андора, Белгия, Люксембург, Германия, Швейцария, Италия и Монако. Има и брегова линия с Атлантическия океан и Средиземно море. Страната е с най-голяма територия в Европейския съюз, част е от евро зоната и от шенгенското пространство. Франция е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и член на НАТО. Официално име – Република Франция Население – 60 656 200 души Столица – Париж Език – френски Валута – евро Религия – католици – 85 %, мюсюлмани, протестанти, други Площ – 547 030 кв. км. Ландшафт – В централната, северната и западната част, територията е покрита предимно от плоски равнини, в които са разположени заоблени хълмове и ниски планини. На югозапад се намира Пиринейската планинска верига, която покрива целите граници с Андора и Испания. На югоизток, по границата с Италия се простират Алпите, с най-висок връх Монблан – 4 807 метра. Това е най-високият връх във Франция, Алпите и Западна Европа. Вулканичен по произход Централният масив е планинско плато, разделяно от каньони и долини. Тези планини (масиви) се простират на юг към Средиземно море. Река Лоара има дължина 1 020 километра. Другите по-значителни реки са Рейн, Сена и Рона, като всяка от тях има множество по-малки притоци. Растенията живеят по стените на сгради от векове, но понякога лесно могат да разрушат фасадата, която ги е приютила. Висящите градини на Патрик Бланк (Le Mur Vegetal), са прекрасен пример за хармония между растителност и архитектура, съобщава inhabitat.com.         Най-забележителното архитектурно решение на Патрик Бланк е живата фасада на музея Бранли в Париж.     Растенията нямат нужда от почва. Вода с разтворени в нея минерали, светлина и въглероден двуокис са всичко, което им е необходимо. Във влажния сумрак на тропическите джунгли, растенията живеят по голи скали, дървесни дънери или сводовете на пещери. От 8000 растителни вида в Малайзия, 2500 съществуват без никаква почва.         Вертикалните градини са изградени от три слоя - PVC, система за подхранване и напояване и метална рамка, поддържаща конструкцията. С тегло под 30кг. на квадратен метър те са достатъчно леки и могат да се прикрeпят към фасадите на сгради или дори просто да се окачат и да увиснат свободно във въздуха.         Вертикалните градини могат да се използват както за външен, така и за вътрешен дизайн. Освен великолепната гледка, те пречистват въздуха и намаляват консумацията на електроенергия, като осигуряват допълнителна топло и шумоизолация на сградите. Независимо къде живеете, в сърцето на голям град или в покрайнините, вертикалните градини ще направят всичко около вас малко по-зелено.         Източник: Дневник.bg Анже е столица на провинция Анжу, но по важното е, че е един от най-красивите градове на Франция след Париж. Провинциалното очарование на градовете по Лоара, съчетано с тънкия урбанистичен нюанс, който почти се губи в пасторалния и идиличен пейзаж наоколо, пропит с легенди, суеверия и много история, сякаш придават на всяко населено място собствена физиономия, индивидуална шармантност /да използваме тази френска дума/, която не е типична за нито един друг град покрай реката, дори да отстои на 20 км.     Масивният, гранитен замък, издигнат от Луи ІV гледа към река Мен, която малко след Анже се влива в Лоара. Дворецът, с огромните си кули, които най-вече остават в паметта, стои като страж на входа към западната част на долината. Дълбоките ровове около него обаче са били пълнени с вода от река Мен; казвам били, защото днес те са изравнени и затревени.         В замъка се намира и едно от съкровищата на областта - т.нар. Апокалиптичен гоблен, изтъкан за дука на Анжу през ХІV в. Той е извезан от златни, червени и сини конци, съставен е от общо 70 панела, които покриват площ от 180 кв. м. В оригиналният си вид той бил дори и по-голям, но по време на революцията през 1789 г. бил разкъсан и части от него - използвани като изтривалки.     Катедралата на Анже "Св. Морис" е странна смесица от романски и готически стил. С двете си кули близнаци тя е построена от двама епископи - Норман де Ду и Гийом де Бомон през периода ХІІ-ХІІІ в. В църквата могат да се видят фрески от ХІІІ в. и стъклописи, изобразяващи живота на Св. Жулиен. Тези стъклописи се смятат за едни от шедьоврите в тази днес слабо развита сфера на изкуството и са оригинални, което си личи по вече избледнелите цветове.     Абатството Фонтевро         Наблизо е и абатството Фонтевро. Отшелникът Робер д`Арбрисел, последовател на Св. Бенедикт, основал това обширно, прелестно абатство през 1101 г. Фонтевро е най-голямото абатство и едновременно с това манастирски комплекс във Франция. Представлява интересна смесица от романска и ренесансова архитектура, тъй като е преустроявано почти през цялото си съществуване, за последен път през ХVІІІ в.         Абатството е уникално с това, че в него съжителстват както монаси, така и монахини и засега е управлявано от игуменка. Така е било и в миналото, когато се е състояло от четири отделни общности – за монахините, за прокажените, за разкаялите се грешници и за монаси.     През вековете повечето монахини били от кралско потекло, затова Фонтевро си спечелило славата на убежище на низвергнати кралици и принцеси. Една от най-известните му обитателки била Еленор Аквитанска, която прекарала голяма част от живота си тук. Четирите дъщери на Луи ХV също се обучавали тук, както и много от децата на благородниците, за които било въпрос на чест да кажат, че техните деца са прекарали известно време във Фонтевро – все едно днес да кажеш, че си учил в Итън Колидж или Харвард.         В просторната абатска църква могат да се видят и многоцветните статуи на Платенджентите – крале на Англия като Хенри ІІ, Еленор Аквитанска, Ричард Лъвското сърце и неговата съпруга французойка Изабел д`Ангулем. Независимо, че по време на революцията най-вероятно техните кости са били осквернени, все още е впечатляващо да видиш как изображенията им в естествен ръст лежат рамо до рамо в църквата.     Може да се разходите навсякъде из абатството - и в магерницата, построена, учудващо, във византийски стил, и в оранжериите, и в конюшните, и из просторните градини. Високата, източена кула и осемте заострени комина са покрити с т.нар. "рибени люспи" - застъпващи се покривни плочи, благодарение на което отдалеч приличат на шлема на самурайски воин.         Замъкът и Донжон де Лош         Една до друга в района на Лоара са и двете средновековни френски постройки, издигнати на издадена скала, обърната към долината. Кралското убежище е построено върху замък, съществувал до V в. Тук е голямата зала, в която през юни 1429 г., след голямата си победа при Орлеан, Жана д`Арк се среща с дофина Шарл. Шарл VІІ установява кралския си двор в Лош, който се прочува с разюзданите си приеми, организирани от него най-вече, за да впечатли невероятно красивата кралска метреса Агнес Сорел. Очевидно Агнес обичала да е център на вниманието и да скандализира порядките във Франция, като се появявала само по бикини на забавите. Освен това носела изрязани бодита от коприна, с много дантели и волани, които католическата църква наричала "вратите на ада". Някои се почувстваха неудобно като си помислиха, че влизат в същите тези стаи, в които са се вихрели необуздани купони. В две от помещенията имаше нейни портрети, така че можехме да видим великата Агнес Сорел – красива дори и по сегашните стандарти.         Днес гробът на тази похотлива жена е именно в голямата зала на двореца.     Донжон де Лош е построен около издигнат през V век манастир и е бил сигурна крепост по време на многобройните войни във Франция. През ХV в. Луи ХІ го превръща в затвор, прочул се със залата си за мъчения, в която попадали всички, които знаели факти за краля, способни да навредят на репутацията му. Затова по времето на Луи ХІ било по-добре да си ни чул, ни видял.         Долмените в Беньо         Ако разполагате с време може да се отбиете и до долмените в Беньо.Там се връщате във времето, докато се разхождате из най-големия мегалитен комплекс в Европа. Той е съставен от 15 каменни блока, с общо тегло 500 тона. Според историците датират от 5 000 г.     Вероятно поради голямата жега тук не успях да усетя онова излъчване на енергия от камъните, което просто се вливаше в мен, когато бях в Стоунхендж. Вятърът свиреше в ушите ми, тревата беше студена и усещах дъха на предците ни.     Изведнъж ми стана топло и приятно, и сякаш вървях на няколко сантиметра над земята, докато всъщност стъпвах по нея. Тук обаче беше 32 градуса и никаква енергия от камъните не можа да ме разхлади.     Долмените в Беньо се смятат за едни от най-величествените във Франция и са най-големите от 4 500-те долмена, разхвърляни в около 60 департамента. Все още не е ясно точно за какво са били използвани. Според едни там са се провеждали ритуални церемонии, а според други - в тях са били погребвани висши сановници на клана - жреци, вождове и т.н.     Единственото сигурно обаче е, че до неотдавна местните са смятали, че от долмените стават прекрасни гаражи. Слава богу, общината е взела мерки и те вече не се използват за тази цел.         Автор: Радослав Райков     Дневник.bg Казват, че душите на добрите американци след смъртта им отиват в Париж. И не само техните. Всеки мечтае да отиде в Париж. А когато това се случи, стоически чака на опашките, показва завидна спортна форма при изкачването на Монмартър и грижливо пази портмонето си в претъпканото метро. Никой не може да отрече красотата на френската столица, но Франция не се изчерпва с нея. Бордо е една tres jolie алтернатива.     Бордо е главният град на региона Аквитания и на един от неговите департаменти - Жиронд, както и деветият по големина френски град (236 000 жители). Извън тази суха статистика, Бордо се отличава с разточителните си фасади, с гасконското своенравие на жителите си и с поучителната история за една зестра повече. Градът отвън     Още на пръв поглед Бордо впечатлява с разнообразието от архитектурни решения с белезите на античност, средновековие, барок и модерното офисно-витринно сити строителство. Търговската улица Sainte-Catherine е излята визуално в рамките на арката Porte d’Aquitaine. Всъщност Бордо е градът на портите. В древността те са били четиринайсет, от които днес са останали шест - реконструирани или построени над руините на старите в периода ХV-ХVІІІ век. "Портата на Аквитания" е издигната от градоначалника от ХVІІІ век Луи Турни. Той и предшественикът му Клод Буше правят за Бордо това, което барон Осман прави за Париж, а Димитър Петков за София - превръщат едно малко градче със зловещи криволичещи улици в модерен град с просторни булеварди и ясно градоустройство. Sainte-Catherine има претенция да е най-дългата пешеходна улица в Европа (1200 метра) и много добре отразява атмосферата на града. Старинни сгради с разточително богати фасади приютяват всевъзможни търговски обекти, от които лъха традиционната френска приветливост, провинциално спокойствие и предприемачески дух. Именно тук е приютена неизменната Gallérie Lafayette и веригите тип Zara и H&M. През февруари тук се провежда любимото на всички французи troisième démarque (трето обезценяване) - намаление на намалението, по време на което маркови дрехи и стоки се изваждат в насипен вид на улицата и бордолезците прииждат на потоци от всички краища на града, за да купуват на килограм.         Перпендикулярният на търговската улица булевард Cours d`Alsace et Lorraine отвежда до Place Pey-Berland. Готическата катедралата St André е осветена през 1096 от папа Урбан II и величае мощта на църквата в зората на кръстоносните походи. Кулата на църквата се извисява внушително, крепейки на върха си позлатена статуя на Дева Мария. Свещеникът разказва, че тази постройка пада жертва на санкюлотите и по време на революцията е използвана като фабрика за олово. Тежкото великолепие на катедралата контрастира с пронизителния звън на скорострелния трамвай В. Трамваите са аеродинамични, с камери на всяка врата, електронно таксуване, широки врати и прагове на едно ниво с перона, което позволява на инвалидите да се придвижват самостоятелно и да пътуват комфортно. (Все неща, които ги правят забележителност за свикналото със софийския трамвай око.) На левия тротоар на улицата на трамвая се намира магазинът на издателство Mollat, от което всеки любознателен или поне любопитен човек би трябвало да бъде запленен. Тук може да се намери всичко от готварска, през булевардна до художествена литература, а почитателите на Ари Потьор (Хари Потър) на френски език чакаха с часове при появата на всяка нова книга.     В близост е Place de la Comédie и операта. Построена от известния парижки архитект Виктор Луи през 1780, тя е считана за една от най-красивите във Франция. Програмата не е особено разнообразна, но обикновено представленията са изпипани. Esplanade des Quinquonces е естествено продължение на Площада на комедията. Заело мястото на разрушения през 1816 замък Тромпет, това широко пространство е забележително преди всичко с емблематичния за града паметник на жирондинците. През 1793, по време на терора, Робеспиер набелязва града за огнище на контрареволюцията и екзекутира 300 жирондинци.Паметникът е издигнат сравнително късно (1902) и представлява 43 метрова колона, обградена от два мини басейна със скулптури на архангели, митични същества и воини на бойни каляски, които символизират труда, сигурността, промишлеността, търговията и изкуството. Паметникът е внушителен с майсторската си изработка; грандиозен, без да е тежък, и поетичен, без да е претенциозен. На фигурите не е присъща монументалната скованост на статуите, а лицата на човешките фигури са като живи. Гледката на колоната, обгърната от тънката мъгла на Гарона, може би е най-красивото нещо, което може да се види в Бордо.         На фона на богато украсените сгради доковете на Гарона и съмнителните квартали около тях са стряскащи. Бордо възниква около и заради реката и векове наред процъфтява като средище на търговията свино, калай и роби. Градът е бил третото най-доходосно пристанище на Франция, след Нант и Хавър. Ако сте се чудили защо сър Уинстън Чърчил описва корабоплаването като "ром, содомия и камшици", това е мястото, където може да го разберете. На север от колоната на иирондинците по реката се редуват безброй хангари, складове за риба, ръждясала корабна техника и порутени постройки. Мирисът на гранясала вода и хангарите обаче са важна част от духа на града. Бившите складове често приютяват магазини, кафенета и всякакви други популярни атракции. В дъното на пристанището Bassins à flot е акостирал корабът La Dame de Shanghai - хитов клуб със завишени цени и качествена хаус музика. През лятото на 2008 Бени Бенаси имаше двучасов сет в бивш склад за риба зад гарата. Баловете на студентите се провеждат в Хангар 14 - огромно хале с картонени параванчета вместо стени и мастито червено бюро тип приемна на държавно предприятие от 1968 за рецепция.     Иначе Каменният мост е най-известният туристически обект на Гарона. Построяването на тази внушителна конструкция с дължина почти 500 метра в периода 1810 - 1822 свързва двата бряга на реката и позволява разрастването на града. Арките пък свидетелстват за скромността на големия малък французин Наполеон: броят им съотвества на броя на буквите в името му.     Надолу по реката е разположена средновековната част на града. Четирийсетметровата Porte Grosse-Cloche (Голямата камбана) е символът на града - с часовника и камбаната с диаметър 2 метра и тегло 7800 кг. Тя е оповестявала природни бедствия, радостни събития и началото на гроздобера. Тук се намира и старинният квартал St Pierre. Криволичещите каменни улици са толкова тесни, че слънцето прониква само на обяд. Rue du Parlement de Sainte-Cathérine и Rue de la Devise са отлично запазени.     Градът отвътре     Външният облик на Бордо несъмнено го причислява към красивите градове на Петата република, но историята му го бележи с особено своенравие. Прокудена от съпруга й Луи VII заради неспособността да осигури наследник от мъжки пол, Елеонор Аквитанска се омъжва повторно за бъдещия английски крал Хенри II Плантагенет. Следва горчив урок по генетика за френската корона. Елеонор дарява втория си съпруг с двама сина, единият от които е не друг, а Ричард Лъвското сърце. Имуществените последици от този брак жегват още по-жестоко френския двор. Зестрата на Елеонор - област Аквитания, преминава под английска власт за цели три века. Истинският потрес обаче настъпва, когато французите си връщат областта след битката при Кастийон в края на Стогодишната война. Вместо сърдечно посрещане, френските крале получават от англофилската аристокрация на Бордо яростен отпор - спонтанни селски въстания и търговски бунтове срещу новите данъци. В отговор властта организира някои симпатични прояви, като построяването на специален замък с бойни оръдия, насочени към града (шато Тромпет) или показно пукване на камбаната Grosse-Cloche и конфискуването й за период от 12 години.     Бордо и днес си остава различен. Това е градът на старата провинциална знат, хубавите сгради и богатите конюшни. Може би затова първоначалното отношение на останалите французи към потомствените жители на Бордо понякога не е особено приветливо. Те негласно са считани за еснафи, а специфичният им диалект със звучно произнасяне на всички букви в думата в контраст на парижкото мъмрене е запазена марка на реклами за земеделска продукция.         Градът на небцето     Единственият начин да се вкуси Аквитания е да се опита виното от Бордо и околностите. Местните производители могат да се похвалят с продукция от 800 милиона бутилки на година. Именно тук е забъркан за пръв път ключовият за винарството бордолезов разтвор от син камък и вар, от прочутия професор по ботаника Алексис Миларде. В аквитанските гроздови масиви е измислена една от базисните формировки на лозата "Гюйо" (taille Guyot).     Монтескьо твърди, че "въздухът, гроздето, виното на бреговете на Гарона и хуморът на гасконците са прекрасна противоотрова срещу меланхолията". Разбира се, той не е и предполагал, че Бордо ще бъде само на три часа път от Париж с бързия влак TGV от гара Монпарнас. Така че след задължителното си посещение в града на любовта не пропускайте да отскочите до сърцето на Аквитания.         Автор: Мария Шейтанова     Капитал.bg