 Населявана от каменната ера, австрийската област има дълга история от окупации, териториални борби, войни и управления. През май 1955 г., Австрия е провъзгласена за независима република и нейната модерна история започва задълбочено. Най-значителното управление е немското, управлявало Австрия 640 години. Затворена в централна Европа, Австрия днес е една от най-влиятелните страни, едновременно по икономическите и политическите въпроси. През последната половина на века, необикновената високопланинска алпийска природа и културни атракции на Австрия и нейните градове, я превръщат в главна туристическа дестинация. Вероятно нито една страна няма толкова музиканти колкото има в Австрия. Тя е родина на легендарни композитори като Брамс, Хайдн, Малер, Моцарт, Шуберт и Щраус – баща и син. В допълнение, родения в Германия Людвиг ван Бетовен, живее във Виена през по-голяма част от своя живот. Комбинацията от изобилна природна красота, поразителни планински гледки, замъци, космополитни градове, долината на река Дунав, музикални фестивали и разбира се световното Алпийско ски-пързаляне и курорти – правят Австрия една много приятна картина.  Официално име – Република Австрия Столица – Виена Валута – евро Език – немски Население - 8 037 400 души (2003) Религия – католици – 78%, протестанти 5%, мюсюлмани и други 17 % Площ – 83 858 кв.км. Ландшафт – По същество, Австрия има три основни географски области. Низините на изток и югоизток са агрикултурния център на страната. Част от низините е също така езерото Констанс, което граничи със Швейцария. Северно от река Дунав, страната се издига в гористи хълмове, и по-ниски планини до границата с Република Чехия. По-голямата част от Австрия, около 70 % е покрита от алпийския район в централната и западната част на страната. Предимно планински релеф - 2/3 от територията са заети от Източните Алпи (високи ридове и дълбоки долини; най-висок връх Гросглокнер - 3797 m), на север е южната част на Чешкия масив, на изток - западната част на Среднодунавската низина. Главни реки - Дунав и притоците му Ин, Драва, Морава и др., езера - Боденско езеро, Нойзидлер Зее, ледникови езера в Алпите. Австрия е обсипана с множество културни и исторически обекти, като по този начин е благоприятно място за да предприемете екскурзия Бургенщад Фрийзах е едно от най -загадъчните градчета на красивата австрийска провинция Каринтия. През Средновековието Фрийзах е бил могъщ и често е водил битки за място във властта на архиепископите на Залцбург. Много внушителни сгради и паметници на изкуството свидетелстват за великата история на този град. Вървейки през Бургенщад (Burgenstadt) (града на крепостите) Фрийзах, вие ще се почувствате сякаш се връщате в годините на рицарството. Този магичен град и неговата култура имат не само традиция и чар, но също така имат и оживено настояще. Там има винаги нещо, което да се случва: рицарски турнири, шумни празненства и разточителни партита, също както по времето на Ричард Лъвското сърце или Улрих фон Лихтенщайн, чиито имена идват на ума ви, мислейки си за средновековния Фрийзах. Всичко това заема различно историческо място в града. Разхождайки се наоколо в „Каринтийския Ротенбург", както Фрийзах е наричан (Ротенбург е средновековен град, който се намира в Южна Германия, провинция Бавария), интересната история на този град и региона е отразена от всичките негови средновековни гледки: внушителната градска стена с единствения ров с вода около нея в град от немско-говорящите страни, четириетажния хамбар (ХІV/ХVІ век) и могъщия Кралски съд (ХІV/ХVІІ век), "Rottürme", замъка "Geiersburg" (ХІІІ век), обширната крепостна конструкция на Питърсбърг (където се разполага откритият театър "Burghofspiele") с тъмницата, замъка "Lavant" и "Църквата на Питър" (ХІІ/ХV век), Доминиканската църква (1255 г.), "Blutkirche" и най-стария манастир на немско-говорящите страни (ХІІІ век) - всички те изобразяват древната история на града. Келтският и романският езици доказват ранното заселване в областта. В 860 г. Людвиг Немски дарил Фрийзах на архиепископа на Залцбург Adalwin и по - късно във времето именията на графиня Hemma von Gurk са били прибавени към този имот.  Фрийзах е имал време на истински просперитет под управлението на архиепископ Eberhard ІІ до 1246 г. Той се е развил до втория по големина град на архиепископството Залцбург и е станал най-важният град в Каринтия. По това време огромните укрепления от Virgilienberg до Geiersberg са били изградени, в средата от които величественият замък Питърсбърг е поставен на престола. През следващите години няколко ордена са се установили във Фрийзах и са построили свои църкви и манастири. Около 1130 г. архиепископите секат легендарните монети "Фрийзахско пени" за първи път, което е било първата супрарегионална сделка за два века. Сега, посетителят получава възможността да отсече свое собствено фрийзахско пени, използвайки обичайния метод за Средновековето с чук и наковланя. Така нареченото "Културно лято на Фрийзах" е един от най-значителните случаи на културните събития на Каринтия. От почти пет десетилетия, активната игра на аматьорската група "Friesacher Burghofspiele" е изиграла трагични и комични пиеси на класическата литература от цял свят, варирайки от Шекспир до Молиер и Брехт. Фрийзах, градче, което поддържа и култивира традиции, също така знае как да празнува с шумни партита. Има много празненства през цялата година, такива като "Вечеря в рицарски стил", "Рицарски турнир" за децата или "Историческо градско парти", които предлагат забавления и кулинарни деликатеси за младите и възрастните. Модните хотели, къщите за гости и ресторантите се грижат за романтичната почивка и незабравимия престой на гостите си да останат в уникалната атмосфера на Фрийзах. На туристите се предлагат регионални и местни деликатеси. Допълнително, във Фрийзах има много дейности, които да извършвате през свободното си време: над 100 км дълги пътеки за разходка, романтичният "Burgenwander" (път покрай крепостите), открити плувни басейни и тенискортове, дворове за езда и здравни курорти, които не са далеч от града. Има също така и много съоръжения за спортните натури, като красивите пътеки за колело, вълнуващи пътеки за планински бегачи, съоръжения за лов и риболов, планеризъм от поле и идилични пътища на яздене. Посетете романтичния, исторически град Фрийзах, независимо по кое време на годината. Перлата на Средновековието е без съмнение скъпоценният камък на Каринтия. Източник: Bulgarian Post Емблемите на този район са няколко - като се започне с тиролските песни, прочутите вълнените чорапи и планинарските панталони до коляно, някогашните шапки с перо и се стигне до планинските пейзажи и ските. Разбира се, планинарските подвиквания също са задължителни по тези географски ширини. Сещате се - става въпрос за тези от вида на "Ойларипи" и прочее певчески изпълнения сред природата.  Тиролската столицаВ Инсбрук е пълно със старинни дворци и прочути паметници от добрите времена на империята. Но затова пък тук е по-скъпо. За компенсация скиорите имат удоволствието да се похвалят, че са пробвали трасетата на един от най-популярните ски курорти в света. Славата на това място, разположено в Централните Алпи, на надморска височина над 900 метра, е свързана с дългогодишна традиция. Още в началото на ХХ век тук са се срещали не само местните ексцентрици, които са правели героични усилия да се задържат изправени върху дървените ски, но са и правени опити да се организират първите международни ски състезания в света. По това време са построени и първите лифтове, които за времето си са изглеждали наистина впечатляващо. Пак по същото време се е заговорило и за идеята Инсбрук да стане постоянен олимпийски център. Е, до такова титулуване не се е стигнало, на за всеки е ясно, че курортът е официалната ски столица в района. Основно правило Има едно правило, което местните хора стриктно се придържат - разгарът на зимния сезон е от края на януари или началото на февруари до последната седмица на март. След това снегът, разбира се, не се топи, но цените падат. Ако искате пътуването до Тирол да ви излезе евтино - можете да отпразнувате тук Великден или пролетната ваканция на децата. А можете да дойдете и през лятото. Местните хора все се чудят как туристите не са разбрали този съвсем прост принцип и как всеки път се изсипват по едно и също време.  Що се отнася за притесненията дали ще има сняг - в Австрия изкуствената покривка дори се финансира от държавата и в резултат на това около 40% от пистите са покрити с вечен сняг. В Южен Тирол над 80% от пистите могат да бъдат покрити с изкуствен сняг. Разбира се, когато е необходимо. Сред планинарите е особено популярна системата "Ски пас" - абонамент за всички съоръжения в окръга за шест дни. Иначе Австрия има повече от 250 зимни курорта. Класацията по посещаемост обаче се оглавява от Сьолден в Тирол, след това са Шаубауер Глетчер и Ишгъл. Кицбюел Кицбюел предлага впечатляващи планински склонове, този голям град е ненадмината комбинация от тиролски чар, оживеност и лесен достъп. Заради сравнително малката си надморска височина - градът е едва на 800 метра - Кицбюел все повече и повече разчита на изкуствено създадена снежна покривка, особено в по-ниските склонове. Ски училищата в курорта имат отлична репутация , а обширният терен със средна трудност предлага дълги и приятни писти. Шестдесет лифта обслужват скиорите в Кицбюел и свързаните с него Аурах, Кирхберг, Пас Турн и Сент Йдхан. Ишгъл Малкият град е разположен в долината Пацнаун и съчетава преимуществата на австрийските и френските курорти. Разполага с 205 км писти, обслужвани от 42 лифта. Двадесет и пет процента от пистите са черни, останалата част - червени. Дневна карта за възрастни е 39 евро, а за деца цената е 22.50. За пет дни излиза по-изгодно - 147.50 за възрастни и 89 за малчуганите. Ишгъл е известен като шумен и весел курорт. На разположение на гостите са тенис кортове, ледени пързалки, закрити водни комплекси. Има много ресторанти, много нощни барове и много дискотеки, както и доста алтернативи за губене на времето за тези, които не искат да се занимават със ски или сноуборд. Само на 30 км се намира жп станция Ландък. Градчето обаче днес има два пъти повече жители, отколкото преди 20 години и може да подслони повече от 10 000 туристи през сезона. Капрун Курортът се намира само на 125 км от Залцбург и на около 320 км от Виена. Надморската височина е 775 м., като, разбира се, скиорите не бива да се лъжат, че няма добри терени за каране. Най-високата точка, на която качват лифтовете, е 3029 м и това определено обещава добри терени и поне един час бързо спускане по трасетата. Ако трябва да бъде казано в прав текст - курортът разполага с близо 130 км бели трасета, като общият брой на пистите също впечатлява - те са 57, като 7 от тях са черни, 19 - червени и сини писти и близо 31 са зелени и предназначени за начинаещи скиори. Общият брой на лифтовете е 60, като към тях се прибавят и още 8 кабинкови. Ако говорим за атракциите, списъкът със задължителните удоволствия започва със закрития басейн, сауната и солариума, залата за скуош и тенис и свършва с впечатляващ брой барове, ресторанти и кафенета. Задължителната порция хумор Разказва се, че тиролските песни могат да се пеят само от тиролци. Има една история за един тиролец - Макс, който се славел със силния си глас. И причината за тази сила била, че майка му го оставяла като малък да плаче достатъчно дълго, за да упражнява гласа си. Други вицове разказват, че ако човек иска да разбере какво значи виенски шницел, трябва да опита местния специалитет. Тук шницелите били с размерите на детска глава, защото в Тирол хората отдавали необходимото уважение на силната храна. Същото е положението и с напитките - тиролците държат на традиционния шнапс, който обикновено стопанинът предлага на гостите и зорко следи как ще им се отразят градусите още при първата глътка. Разбира се, този номер продължава да се прилага и на туристите... Още нещо по отношение на солените шеги - ако сте виждали подобна гледка - на върха на снежно плато да стърчи самотна дървена тоалетна, да знаете, че това е откритие на тиролците. Ако тоалетната няма врата, още по-сигурен знак е, че изобретението произхожда от тези земи. Тиролците казват, че вратата не е нужна, защото пречела да се съзерцава снежната гледка. Иначе гостите на курортите обикновено признават, че австрийците са майстори по създаването на уют. Как го постигат, те си знаят, но запалените камини в ресторантите, дървените ски, закачени над входната врата на планинските хижи, и цветните пейзажи на стените на гостилниците напомнят много за домашната атмосфера. Пансионите Подобно предложение наистина изглежда странно на фона на всичките тези описания на модерни лифтове и няколкозвездни хотели. Обаче е факт. Много от хората, които търсят на картата някой по-малък курорт, обикновено след това питат и за някой добър пансион в града. Пансионите, разбира се, нямат нищо общо с обстановката от романите на Дикенс. В повечето случаи става въпрос за уютни хижи, в които човек сам си прави чай и сам си оправя леглото. За повечето австрийци това е вариант да прекарат в някой курорт не само една седмица, а двадесетина дни и повече. Колкото до правенето на чая - всеки знае, че това не е кой знае колко голяма философия. ------------ Информация за ски курорти в Австрия Инсбрук Надморска височина: 700-900 м Ски зони: 8 Автобус до ски пистите: ежедневен и безплатен Ски писти: 75 Маркирани писти: 230 км Най-висок връх: 3250 км Ски бягане: 200 км Карта за лифт: 6 дни - 155 евро 7 дни - 172 евро Най-близки летища: Инсбрук - 4 км Залцбург -178 км Мюнхен - 204 км Цюрих - 290 км Цел ам Зее Надморска височина: 757 м Автобус до ски пистите: да Ски писти: 53 Маркирани писти: 150 км Най-висок връх: 3029 м Ски бягане: 200 km Най-близки летища: Инсбрук -151 км Мюнхен -162 км. Кицбюел Надморска височина: 900 м Ски зони: 6 Автобус до ски пистите: да Ски писти: 53 Маркирани писти: 145 км Най-висок връх: 1995 м Ски бягане: 200 km Най-близки летища: Залцбург - 75 км Инсбрук -101 км Мюнхен -164 км Автор: Оля Стоянова Дневник.bg Темата със снега през последните две-три години е актуална и чувствителна за всички, които обичат зимните спортове, както и за тези, които ги предлагат. Съществена част от дори и най-големите зимни курорти имаха лош опит с липсата на сняг и с разочарованието на туристите.  Фотограф: Otztal Tourismus Но в този район снегът като че ли скоро няма да свърши. Докато Европа вече се готви за лято, хората мислят за море и прибират зимните дрехи, някъде на 3 хил. метра надморска височина в Австрийските Алпи снегът вали спокойно през нощта, а през деня свети на меките слънчеви лъчи. И това дори след средата на април. Пейзажът тук навсякъде е снежен, бял, примесен с малко лед и зимен повей. Йотцтал е регион в Тиролските Алпи в Австрия, близо до границата с Германия. Намира се на 2 часа от Мюнхен и само на час път от Инсбрук. Води се за един от най-големите и известни ски курорти в Австрия, който всяка година посреща по 500 хил. туристи. Йотцтал включва общо два курорта, разположени на десетина минути път с кола един от друг. Това са Зьолден и Обергургл-Хохгургл. Още на летището в Инсбрук свеж слънчев ден и заснежени алпийски хребети посрещат туристите, решили да прекарат почивката си в Йотцтал. Летището е малко, от сградата му до самолетите се стига пеша и моментално създава у гостите си усещането за бягство от големия град. До двата курорта се пътува около един час с кола, която след кратка отсечка по магистралата започва да криволичи по еднолентов път със завои, разцепващ планината на две. Особено в слънчев ден пейзажът изглежда като нарисуван - ярко наситено зелено, снежни върхове, разсечени със секира, малки тиролски къщи, нахвърляни по поляните, животни и спокойствие. По пътя към курортите колата преминава през селца, в които времето няма значение. Колкото по-нагоре върви пътят, толкова повече бялото се увеличава и температурите падат. Двата курорта в Йотцтал се водят за големи. Но не създават такова усещане. Причината е, че трудно може да се видят хотели на повече от 4-5 етажа. Курортът се състои в по-голямата си част от малки семейни хотелчета, къщи за гости или апартаменти под наем. И всичките в до болка познатия (най-малкото от филмите) тиролски стил. Сезонът започва от ранна зима - ноември-декември, и продължава - хм - до късна пролет. Общата леглова база в двата курорта е около 30 хил. легла. Там ново строителство няма. Хотелите могат да се определят като ненатрапчив комфорт - с много удобства, СПА и термални процедури, типични архитектура и обзавеждане, любезен персонал и малко в повече тиролски акценти. За сметка на това лифтовите съоръжения предлагат богато разнообразие от достъп до писти, комбинации на трасета, маршрути и върхове. Пистите и в двата курорта са разположение на височина от 1000 до 3000 м. Само в Зьолден има 34 лифта. Някои от лифтовете тръгват от самия център на курорта, около който са построени хотелите. Това позволява на скиорите да се приберат със ските почти до вратата на хотелската си стая. Още малко факти. Зьолден има близо 150 км писти (в България всички писти са около 200 км), които са разположени на височина между 1350 и 3340 м. Разнообразието от лифтове, писти и комбинации между тях би задоволило и най-претенциозния скиор. Това позволява каране цял ден, без да бъде повторена нито една писта. Зьолден се рекламира с твърдението, че снегът там е гарантиран от ноември до май. Причината е, че курортът е високопланински и част от него се простира върху глетчери. Освен това през последните години се инвестира и в инфраструктура, която да осигури изкуствен сняг през цялото време и в по-ниските места. Подобни са условията и в съседния ски курорт - Обергургл-Хохгургл. Пистите в него са около 110 км, лифтовете - 23, като само за миналия зимен сезон са изградени две нови кабинкови линии. Терените за каране са разпределени между 1800 и 3080 м надморска височина, състоящи се от стръмни, средни и леки писти и необятен простор за извънпистово каране. От най-високата точка се разкрива гледка, която би приковала и слепец. Като от върха на света се виждат необятният простор на Алпите, глетчерите и неразтопимият сняг... докъдето ти стигне погледът. Скиорите май ще го разберат най-добре. Йотцтал е едно от местата, в които всеки скиор би се върнал повторно. В курортите в този регион сякаш е помислено за всичко, така че да не се натоварваш и грижиш за нищо - за трансферните автобуси, които да те отведат от лифта до хотела, за спортните магазини, които работят и в неделя, за сауната в хотела, в която да се отпуснеш след активния снежен ден, за уютните ресторанти по най-високите точки на планината, за нощните заведения, за тиролските кръчми, в които усмихнати старчета от сърце пеят "Толкова съм красив, толкова съм прекрасен, аз съм Антон от Тирол!"... Автор: Зорница Маркова Дневник.bg | ||
АВСТРИЯ
Абонамент за:
Коментари (Atom)